ОРГАНИЗАЦИЯ

ТЕМАТИЧНИ ПАНЕЛИ

     Начало >> Панел 6                                                                                Сподели    Група
АКАДЕМИЧЕН ФОРУМ ЗА ОБЩЕСТВЕНА НАУКА
София, 26-27 ноември 2010
"ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И КРИЗА: СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ
ПРОЕКЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА"

ПАНЕЛ 6

"Дигиталното ПОКОЛЕНИЕ М2:
хора и отношения, медии и институции в мрежовото интернет общество"


27 ноември 2010
14.00-15.30 Първа сесия: Основни панелисти, въпроси, становища
16.00-17.30 Втора сесия: Обща дискусия, отговори, тези и аргументи



І. АКТУАЛНОСТ на проблематиката

      Родените сред дигиталните технологии и живеещите с интернет са едно ново поколение. За тях светът има различни измерения, самите те са различни. Новите информационни технологии днес революционно променят хората – както преди повече от 40-50 години го направи масовата телевизия.
     Съвременните деца и младежи имат уникалната способност да използват едновременно няколко различни вида медии (media multitasking). Това е нова възможност за динамично развитие и лична реализация, но и нова зависимост и риск от деформиране. Така или иначе децата и младежите от така нар. „поколение М2, поколение Z, дигитално поколение” са хванати в мрежата на новите медии, а тя все по-силно се оплита и заплита около тях.
     Традиционното медийно пространство – на пресата, радиото и телевизията, се разтваря в новата медийна мрежа, качва се в интернет, става интерактивно. Така сложно се преплитат и остро конкурират масовите медии от Втората вълна (индустриално общество), от една страна и от друга – новите индивидуализирани и мрежови медии на Третата вълна (информационна). Традиционните масови медии трябва да оцеляват и приспособяват, докато новите социални медии овладяват все по-широко гражданско пространство. Отношението между медии и публика от строго властово и вертикално се трансформира в хоризонтално и далеч по-демократично. Тече бърз и с много изненади процес на преструктуриране на медийните аудитории – хората и отношенията между тях, както и в структурата и характера на самите медии.
     Процесът е крайно противоречив. От една страна, младите поколения използват новите дигитални технологии, за да изграждат своите социални мрежи, за да придобиват друго измерение за равенство и свобода, създават своя нова младежка субкултура, променят езика и общуването, възползват се от шанса всеки индивидуален талант да намери своята сродна човешка и професионална среда. От друга страна, в мрежата и чрез нея директно и мощно се генерира прекомерен индивидуализъм на мисленето и релативизъм на ценностите, дава се нов простор за девиантност и мошеничество, за насилие и проява на агресия, за криминалност. Използват се новите средства за посегателства над личността и институциите.

     Психологията и културологията, социологията и икономиката, мениджмънтът и педагогиката, науката за медиите и комуникациите имат все по-осезаема нужда от теоретично-методологичен, емпирично-аналитичен и организационно-инструментален отговор на няколко парещи въпроса:

  • Какво се променя в младите хора, в медийните аудитории? Кои са пределите, зад които развитието се изкривява в деформация?
  • Как се злоупотребява чрез новите информационни технологии и социални медии? Може ли бързо да се намери оздравяващо противодействие?
  • Как интернет и самоинициативните социални мрежи да се утвърждават като ново лично и обществено благо, а не като рискова среда и модерна митология, която ще ни донесе много горчивина?

     Къде са основните проблеми, на които следва да се търси решение чрез специално изследователско и аналитично усилие?
     Най-напред, все по-остро осезаема е необходимостта от поколенческо съвместяване – вместо конфликтност между така нар. „дигиталните жители” (младите) „дигиталните имигранти” (поколението на родителите и прародителите).
     После, очевидна е нуждата от осмисляне и адаптиране към новите форми на труд и живот в информационното мрежово общество. Днес вече не само се говори, но и реално съществува виртуален пазар на труда, характерен с динамика, дистанцираност и нови трудово-правни отношения, променят се формите на бизнес и пазар, на самата структура на икономиката. Появяват се нови професии и гъвкави форми на заетост.
     И още, под въздействието на новите ИКТ се осъществява болезнена социална поляризация. Те се оказаха допълнителен, изключително мощен фактор за социална поляризация, за деформиране на социалната връзка и дезинтеграция – на база ползване или неползване на съвременните ИКТ: като социалните медии, интернет банкиране и др.под.
     И не последно по важност, битът и домът на новите поколения се дигитализира. Семейният уют, споделеност и доверие имат нови измерения. Интернет даде живот на виртуалното приятелство, влюбване, връзка, но също и на кибернасилието и тормоза, киберпрестъплението и злоупотребата, вкл. сексуалната. Това е ново рисково поле за съвременните деца, стресираща грижа за родителите, неочаквана задача пред институциите на образованието и културата, както и за обществена сигурност.
 


ІІ. Тематичен ФОКУС

        За да се фокусира дискусията се предлагат няколко основни въпроси-дилеми, които да се обсъдят от различни парадигмални, тематични, институционални гледни точки:

  1. Какво и как се променя в новите млади хора – като манталитет и ценности, като език и култура, като социализация и обуване, като работа и реализация?
  2. По-общо: Интернет обединява или фрагментира съвременните хора, стимулира глобално приобщаване или локализиране в малки общности „по интереси”, дава свобода за обществена активност или издига в култ малките локални герой?
  3. Какъв вероятно ще бъде новият баланс между традиционните масови медии и мрежовите социални медии? Къде са точките на алтернативен сблъсък или на умело и ползотворно съвместяване?
  4. Какви са измеренията на новата дигитална стратификация; новите форми на свобода и зависимост; новите измерения на социалното изключване или интегриране; новите измерения на благоденствие и бедност?


ІІІ. МОДЕРАТОР, ПАНЕЛИСТИ, ДИСКУТАНТИ

Модератор:
гл. ас. д-р Катя Михайлова

Панелисти:                                         Възможни са промени!

1. проф. д-р Владимир Игнатовски – изкуство и творчество, културна идентичност
2. доц. д-р Орлин Спасов – медии, обществени комуникации, мрежови отношения
3. доц. д-р Антоний Гълъбов
социологическа и социално-политическа перспектива
4. доц. д-р Пепа Митева
, доц. д-р Светлозар Хараланов, д-р Антонина Кардашева – педагогическа,
    психологическа и психиатрична перспектива


Ноември 2010                               

 

Към началото на документа
Начало