ПАНЕЛ 1

"Нов СИНТЕЗ в науката:
след пределно фрагментиране на науки, школи и парадигми"

26 ноември 2010
15.00-16.30 Първа сесия: Основни панелисти, въпроси, становища
17.00-18.30 Втора сесия: Обща дискусия, отговори, тези и аргументи


І. АКТУАЛНОСТ на проблематиката

     По пътя на диференциацията и специализирането, на плурализма роенето на научни парадигми и школи в основните фундаментални науки вече е достигнато до ниво на пределна фрагментираност.
     При нея учените вече:
     (1) не са в състояние да обозрат развитието на науката като цяло – изчерпателните библиографии стават огромни, а работните библиографии често предварително са сегментирани според принадлежност към школа, университет или институт, колегиална мрежа и парадигма, пренебрегвайки останалите, които не са по-малко значими и влиятелни;
     (2) губят субективен интерес към работата и постиженията на „съседни” научни школи и парадигми, изследователски подходи, аналитични обобщения – при това не само декларирания интердисциплинарен подход става трудно реализуем или фрагментарно механичен, но и вътре в една от фундаменталните науки има бариери между отделните сегменти;
     (3) създава се съответна специфична терминология и все по-трудно става взаимното разбиране – става такова роене на „диалектите” в една наука, че взаимното разбиране се затруднява, ерозира самата ценност да се формира единен научен понятиен апарат, консенсусно приет от различните школи, парадигми, подходи, перспективи, професионални групи и мрежи, институции и регионални академични общности;
     (4) създава се манталитет на тясно-групова солидарност с надделяващи елементи на ревност и враждебност към други изследователски центрове и групи – това генерира нездрав климат в научната общност.
     Има много прояви на криза на взаимното разбиране в рамките на една наука – поради ревнивото й сегментиране на амбициозни за тясна идентичност, терминологична модерност и лидерство.
Вече се чуват настойчиви гласове за осъзнаване на нуждата от обратна системна интеграция в основните социални науки, за усилия по посока на интегритета на обществената наука като едно общо интелектуално и методологическо пространство.
Има нужда от един нов продуктивен синтез в социологията, икономиката и другите социални науки:

• между парадигмите на микро-, мезо-, и макро- равнище;
• между описателно-обясняващия позитивистки и разбиращия-интерпретативен херменевтичен подходи;
• между структурните анализи на институции и обществен ред, наред с гъвкавите представителни анализи на човешката култура и ценности, идентичност и мотивации, способност за щастие и емпатия.

     Проблемът е как да постигнем този необходим синтез в социалните и обществените науки, как днес да придадем органичност на интердисциплинарността, а на отделните науки и школи – не отделяне от науката като едно многомерно и пулсиращо цяло?


ІІ. Тематичен ФОКУС

     За да се фокусира дискусията се предлагат няколко основни въпроси-дилеми, които да се обсъдят от различни парадигмални, тематични, институционални гледни точки:

1. Кои са основните аналитични полета днес, които предполагат интердисциплинарен и комплексен подход? Без постигането на който, е малко вероятно да се постигне както развитие на науката/науките, така и да се обслужва експертно практиката.
2. Кои са основните бариери, които затрудняват възпирането на по-нататъшно фрагментиране на науката/науките? Кои са обратните стимули за активно участие в интердисциплинарни професионални и експертни мрежи?
3. В условията на властващ прагматизъм, има ли шанс една академична наука с креативно ниво на абстракция и по-мащабно моделиране, с въображение което не е обременено от задача за непосредствена инструментализация и изчисляване на приложен импакт фактор?

ІІІ. МОДЕРАТОР, ПАНЕЛИСТИ, ДИСКУТАНТИ

Модератор: доц. д.с.н. Михаил Мирчев, доц. д-р Цветан Колев

Панелисти:                                         Възможни са промени

1. проф. д.ф.н. Васил Проданов (ИФИ); доц. д-р Емилия Маринова (ИФИ) – философско-
    методологическа перспектива
2. доц. д-р Иво Христов (ПУ); проф. д.п.н. Тодор Танев (СУ) – социологическа, правно-нормативна и 
    политологическа перспектива
3. доц. д-р Ангел Марчев (УНСС) – организационно-управленска перспектива
4. доц. д-р Цветан Колев (УНСС); доц. д-р Желю Владимиров (СУ) – класификация на науките,
    икономическа перспектива


Ноември 2010