![]() |
| ![]() |
ПАНЕЛ 5
"Нова ПАРТИЙНА география:
традиции и трансформации в Европа, електорално поведение, изследвания и прогнози"
27 ноември 2010
14.00-15.30 Първа сесия: Основни панелисти, въпроси, становища
16.00-17.30 Втора сесия: Обща дискусия, отговори, тези и аргументи
І. АКТУАЛНОСТ на проблематиката
Сега в Европа се говори преди всичко за „финансова криза” и съответната й „икономическа рецесия”. Но, очевидно, дестабилизацията и кризата имат много по-широк обхват. Пренасят се във всички основни обществени сфери, засягат системата на обществото като цяло.
Поставя се под въпрос либералния обществен модел – на първо място, господството на банките и финансите над реалната икономиката; от друга страна, моделът на ограничен суверенитет на съвременните национални държави (nation-state) и връщане към по-ясно артикулиране на специфичен национален интерес, защитаван от държавата; от трета страна, набира сила обратната тенденция към частичен икономически протекционизъм и връщане към принципите на социалната държава – по-пълна трудова и професионална заетост, ефективна борба с бедността и социалното изключване, отделянето на достатъчно средства не само за образование, но и за защита на детството, подкрепа на родителството и смекчаване на демографската криза, както и за достойно пенсионно и здравно осигуряване.
Показателно е, че основната цел „икономически растеж” бе преформулирана в доста социалистически звучащата „приобщаващ растеж”. Очевидно става дума за търсене на един нов баланс в европейската политика и възпиране на структурни противоречия, които могат да доведат до наистина системна криза на обществото и на неговия модел. Изключително показателна е стратегията „Европа 2020”, и по-точно – не малкото принципни различия между нея и Лисабонската стратегия от преди 10 години (2000).
Едно от измеренията на икономическата криза, прерастваща в обществена, е кризата на политическото представителство – динамично се преструктурира партийната структура; големите традиционни партии губят огромна част от електоралното си влияние и биват принудени за управляват коалиционно, често в крайно противоречиви коалиционни формули; възникват националистически алианси; възникват и угасват „партии-светкавици”; все повече социални общности мислят, че специфичният им интерес не е политически представен; разраства се масата на негласуващите. / http://www.assa-m.com/izbori/izbori8710.htm /
През това десетилетие политическият популизъм не просто набра сила и активна публичност, но вече може да се говори, че става доминанта. Затъваме в парадокса, когато от телевизора пламенно ни убеждават поредните лидери-популисти, в същото време сериозни анализатори с тревога да питат: Къде изчезнаха лидерите?
Не са без основание оценките, че европейската демокрация затъва в принципна демагогия, скована от все по-тромава и корумпирана бюрокрация. Не бива да игнорираме факта, че се създават обществени условия и граждански импулси за усилване на крайни политически формации – засега преди всичко крайно-десни, но неминуемо те ще бъдат догонени в активността си и от съответни крайно-леви формации. Вероятно ще става все по-очевидно, че икономическото дебалансиране и рецесия закономерно водят и до политическа криза. Променя се партийната география в Европа.
В този общ европейски процес България участва с удвоена проблемност. Доколкото през последните 20 години у нас се извърши и се извършва цялостна трансформация на икономическия и ценностния, на гражданския и политическия обществен модел. У нас някои общоевропейски процеси са по-ясно видими, по-остро осезаеми, по-лесно могат да бъдат изследвани и аналитично представени.
Трансформациите в България протекоха в две доста различни десетилетия. През 90-те у нас имаше класически двупартиен/двуполюсен партиен, идеологически и политически модел – имаше два партийни и политически полюса: десен и ляв, месиите на западната демокрация и обременените от социалистическото минало, имащите западна подкрепа и борещите се да излезнат от политическа изолация. За едно десетилетие двете основни партии (заедно с техните сателити и малки коалиционни партньори) на два цикъла си размениха властовите места, и по два пъти катастрофираха във властта.
Така през това десетилетие се отвори път за безконтролния популизъм, за митологията на харизматични лидери, за бързо избухващи и скоротечно залязващи управляващи партии. Центърът фактически бе прочистен от значими партии. Отвори се пространство за краен национализъм. Разшири се пространството за етнически популизъм. Като цяла: все повече, по-пъстър, по-напорист популизъм.
Очевидно е, че трябва да се запитаме: До кога?, За кого?, С какви поражения?, Как е възможно демократично оздравяване на политиката и обществото?
ІІ. Тематичен ФОКУС
За да се фокусира дискусията се предлагат няколко основни въпроси-дилеми, които да се обсъдят от различни парадигмални, тематични, институционални гледни точки:
ІІІ. МОДЕРАТОР, ПАНЕЛИСТИ, ДИСКУТАНТИ
Модератор: проф. д.ф.н. Георги Карасимеонов (СУ), проф. д.п.н. Тодор Танев (СУ),
доц. д.с.н. Михаил Мирчев
Панелисти: Възможни са промени
1. проф. д-р Херман Шмит (Център за Европейски Социални Изследвания, Манхайм); проф. д-р
Красимир Калинов (НБУ)
2. доц. д.п.н. Антоний Тодоров (НБУ), доц. д.с.н. Огнян Минчев (Института за регионални и международни
изследвания)
3. проф. д-р Георги Янков (УНСС), доц. д.с.н. Михаил Мирчев
Ноември 2010
Към началото на документа | |
Начало |