ОРГАНИЗАЦИЯ

ТЕМАТИЧНИ ПАНЕЛИ

     Начало >> Панел 5                                                                                Сподели    Група
АКАДЕМИЧЕН ФОРУМ ЗА ОБЩЕСТВЕНА НАУКА
София, 26-27 ноември 2010
"ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И КРИЗА: СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ
ПРОЕКЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА"

ПАНЕЛ 5

"Нова ПАРТИЙНА география:
традиции и трансформации в Европа, електорално поведение, изследвания и прогнози"


27 ноември 2010
14.00-15.30 Първа сесия: Основни панелисти, въпроси, становища
16.00-17.30 Втора сесия: Обща дискусия, отговори, тези и аргументи



І. АКТУАЛНОСТ на проблематиката

     Сега в Европа се говори преди всичко за „финансова криза” и съответната й „икономическа рецесия”. Но, очевидно, дестабилизацията и кризата имат много по-широк обхват. Пренасят се във всички основни обществени сфери, засягат системата на обществото като цяло.
     Поставя се под въпрос либералния обществен модел – на първо място, господството на банките и финансите над реалната икономиката; от друга страна, моделът на ограничен суверенитет на съвременните национални държави (nation-state) и връщане към по-ясно артикулиране на специфичен национален интерес, защитаван от държавата; от трета страна, набира сила обратната тенденция към частичен икономически протекционизъм и връщане към принципите на социалната държава – по-пълна трудова и професионална заетост, ефективна борба с бедността и социалното изключване, отделянето на достатъчно средства не само за образование, но и за защита на детството, подкрепа на родителството и смекчаване на демографската криза, както и за достойно пенсионно и здравно осигуряване.
     Показателно е, че основната цел „икономически растеж” бе преформулирана в доста социалистически звучащата „приобщаващ растеж”. Очевидно става дума за търсене на един нов баланс в европейската политика и възпиране на структурни противоречия, които могат да доведат до наистина системна криза на обществото и на неговия модел. Изключително показателна е стратегията „Европа 2020”, и по-точно – не малкото принципни различия между нея и Лисабонската стратегия от преди 10 години (2000).
     Едно от измеренията на икономическата криза, прерастваща в обществена, е кризата на политическото представителство – динамично се преструктурира партийната структура; големите традиционни партии губят огромна част от електоралното си влияние и биват принудени за управляват коалиционно, често в крайно противоречиви коалиционни формули; възникват националистически алианси; възникват и угасват „партии-светкавици”; все повече социални общности мислят, че специфичният им интерес не е политически представен; разраства се масата на негласуващите. / http://www.assa-m.com/izbori/izbori8710.htm /
     През това десетилетие политическият популизъм не просто набра сила и активна публичност, но вече може да се говори, че става доминанта. Затъваме в парадокса, когато от телевизора пламенно ни убеждават поредните лидери-популисти, в същото време сериозни анализатори с тревога да питат: Къде изчезнаха лидерите?
     Не са без основание оценките, че европейската демокрация затъва в принципна демагогия, скована от все по-тромава и корумпирана бюрокрация. Не бива да игнорираме факта, че се създават обществени условия и граждански импулси за усилване на крайни политически формации – засега преди всичко крайно-десни, но неминуемо те ще бъдат догонени в активността си и от съответни крайно-леви формации. Вероятно ще става все по-очевидно, че икономическото дебалансиране и рецесия закономерно водят и до политическа криза. Променя се партийната география в Европа.
     В този общ европейски процес България участва с удвоена проблемност. Доколкото през последните 20 години у нас се извърши и се извършва цялостна трансформация на икономическия и ценностния, на гражданския и политическия обществен модел. У нас някои общоевропейски процеси са по-ясно видими, по-остро осезаеми, по-лесно могат да бъдат изследвани и аналитично представени.
     Трансформациите в България протекоха в две доста различни десетилетия. През 90-те у нас имаше класически двупартиен/двуполюсен партиен, идеологически и политически модел – имаше два партийни и политически полюса: десен и ляв, месиите на западната демокрация и обременените от социалистическото минало, имащите западна подкрепа и борещите се да излезнат от политическа изолация. За едно десетилетие двете основни партии (заедно с техните сателити и малки коалиционни партньори) на два цикъла си размениха властовите места, и по два пъти катастрофираха във властта.
     Така през това десетилетие се отвори път за безконтролния популизъм, за митологията на харизматични лидери, за бързо избухващи и скоротечно залязващи управляващи партии. Центърът фактически бе прочистен от значими партии. Отвори се пространство за краен национализъм. Разшири се пространството за етнически популизъм. Като цяла: все повече, по-пъстър, по-напорист популизъм.
     Очевидно е, че трябва да се запитаме: До кога?, За кого?, С какви поражения?, Как е възможно демократично оздравяване на политиката и обществото? 


ІІ. Тематичен ФОКУС

        
За да се фокусира дискусията се предлагат няколко основни въпроси-дилеми, които да се обсъдят от различни парадигмални, тематични, институционални гледни точки:

  1. Какво изследваме, докато партиите стават все по-популистки, а демокрацията все по-демагогска: профил на партийните ядра и пулсиращи периферии?
  2. Политическите изследователи и анализатори имат ли право да посочват „правилната” партия/лидер/коалиция или трябва да запазват „обективна” дистанция? Професионалните и моралните колизии в практиката?
  3. Харизмата на политическото лидерство: естествена дарба или изкуствен медиен продукт? Може ли и как да се прави добра политика под „тиранията на общественото мнение”? (La démocratie d'opinion, демокрацията на мнението)
  4. Как да се формира новата коалиционна култура? Какви са различните лица на коалиционния клиентелизъм? Има ли лек за него?
  5. Електоралните изследвания: възможна ли е една универсална методика и инструментариум мониторинг на кампания и прогнозирането на изборен резултат? Чувствителност на изследователските методики?


ІІІ. МОДЕРАТОР, ПАНЕЛИСТИ, ДИСКУТАНТИ

Модератор: 
проф. д.ф.н. Георги Карасимеонов (СУ), проф. д.п.н. Тодор Танев (СУ),
                        доц. д.с.н. Михаил Мирчев


Панелисти:                                         Възможни са промени

1. проф. д-р Херман Шмит (Център за Европейски Социални Изследвания, Манхайм); проф. д-р
    Красимир Калинов (НБУ)
2. доц. д.п.н. Антоний Тодоров (НБУ), доц. д.с.н. Огнян Минчев (Института за регионални и международни
    изследвания)
3. проф. д-р Георги Янков (УНСС), доц. д.с.н. Михаил Мирчев



Ноември 2010                               

 

Към началото на документа
Начало