ПАНЕЛ 3

"ИЗТОЧНО разширение:
трансформации и дилеми в ЕС"

27 ноември 2010
09.30-11.00 Първа сесия: Основни панелисти, въпроси, становища
11.30-13.00 Втора сесия: Обща дискусия, отговори, тези и аргументи


І. АКТУАЛНОСТ на проблематиката

     Схващането за проблематичността на източното разширение на ЕС се появи и битува някак естествено – без претенции за по-висока концептуалност и без да бъде системно формулирано и налагано. Последните етапи на предприсъединяването и продължаващите следприсъединителни процеси текат в обстановка, която често изправя тези страни пред трудни решения. Понякога в тях се стига до своеобразно раздвояване на идентичността. Това беше отбелязано от български политици и изследователи още преди 6-7 години.
     Последиците не остават затворени само в кръга на източното разширение. Те се отразяват и върху различията в страните от стара Европа, между нова и стара Европа. Засягат се редица външно-вътрешни политически, военнополитически, енергийни и миграционни проблеми, а също и интегритетът на единния пазар и еврозоната, на постигнатото досега в областта на икономическия и политическия съюз.
     Дилемите произтичат от нееднозначността и непрекъснатите промени в развитието и поведението на новопостъпилите държави. Около 2005 г. на преден план се открояваше императивът да се приключи предприсъединителния период в обстановка на блокиране на така нар. „конституционен договор”, на набираща сили „умора от разширенията”, както и на трансатлантическо и вътрешнообщностно разделение по повод на Ирак.
     В началото на текущото десетилетие обстоятелствата се оказват не по-малко сложни, заредени с възпроизведени и нови двойнствености. Без да се подлагат на принципни съмнения устойчивостта и ходът на евроинтеграцията, може да се очертае поне следният кръг от текущи проблеми и противоречия:
     (1) трудностите с въвеждането на Лисабонския договор, променящите се съотношения на националното и наднационалното в ЕС, както и вътрешното им трансформиране;
     (2) ефектите от глобалната криза и сътресенията в еврозоната, редом със следприсъединителното приспособяване, разглеждано също като специфична криза;
     (3) противоречивите изгледи на различните държави-членки в следкризисното възстановяване, съмненията в надеждността на Европа 2020 и нарастващите очаквания за тежък дебат по приоритетите на следващата финансова рамка на общността – 2014-2020;
     (4) разрастването на неравенствата и структурната асиметрия между страните-членки, а оттук и превръщането в нормално явление на доста различна по темпове и форми интеграция;
     (5) забавяне и замразяване (с едно-две изключения) на по-нататъшните разширения и усложняващите се отношения със страните, на които е обещано членство или са обект на политиката на добросъседство;
     (6) конфликтността на политиките на поставяне на условия (в т.ч. механизмите на сътрудничество и проверка и сходните на тях), които, от една страна, търсят решения за реални деформации в нови държави-членки, в страни с обещано членство и в близки съседи, но, от друга страна – прекалено се бюрократизират и централизират, губейки съдържание като цялостна стратегия за развитие на по-периферните страни в ЕС;
     (7) недостатъчно убедително присъствие на обновени и единни стратегии на ЕС във външната, военнополитическата и енергийната област, в съчетание с проблемите около перспективата и стратегията на НАТО.
     Дилемите, подхранвани от нееднозначното положение на новите държави-членки, сами по себе си са динамични, затихващи на едно място и преместващи се на друго. Те отразяват заглъхващи развития или пораждащи се нови. Дилемите на новопостъпилите страни ги водят до раздвоения, но рядко ги изправят пред алтернативност.
     Проблемът не е толкова в констатацията на тези двусмислия, а в тяхното направляване, в използването на енергията им като импулси за трансформация и по-нататъшно интеграционно приспособяване.

ІІ. Тематичен ФОКУС

       Стремежът отделните дискусии на Форума да се съсредоточат върху няколко, условно наричани, въпроси-дилеми има своите реални основания. Възможно е понякога да се стигне до радикализация на мненията по разнопосочните вектори на дискусията. Обсъждането няма да загуби от това. Би спечелило допълнителни стимули и би разширило своя интердисциплинарен обхват.

     Насочваме дискусията към няколко основни въпроси-дилеми, които да се обсъдят от различни теоретични и парадигмални, тематични и проблемни, институционални и политически гледни точки:

1. Новите съотношения на общностното и националното начало – варианти и перспективи.
2. Неравенствата и структурните неравновесия – интеграция с различни скорости или стимул за догонващо развитие.
3. Перспективи на следкризисното развитие и конвергентните изисквания - сплотяване или центробежност в ЕС?
4. По-нататъшно разширение на ЕС - плюсове или минуси.
5. Външните отношения и сигурността на ЕС – предимства и негативи на външната граница.

ІІІ. МОДЕРАТОР, ПАНЕЛИСТИ, ДИСКУТАНТИ

Модератор: доц. д-р Георги Генов (УНСС), доц. д-р Андрей Георгиев

Панелисти:                                         Възможни са промени

1. доц. д-р Динко Динков (УНСС)
2. доц. д.ик.н. Димитър Хаджиниколов (УНСС)
3. проф. Радослав Марковски (Институт за електорални изследвания, Полска академия на науките)


Ноември 2010