ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ В СИСТЕМАТА НА ОБЩАТА ТЕОРИЯ ЗА СТОПАНСТВОТО

Доц. д-р Цветан Колев, УНСС (доклад от 2007 г.)
     JEL A12, A13

     В етапа на възстановяването на пазарното стопанство в България политическата икономия бе отхвърлена като „остаряла” наука, защото до този период в нашата страна тя бе изградена върху марксистката доктрина за развитието на обществото и бе възприемана като идеологическа и икономическа основа на централно управляваното стопанство в условията на тоталитарен режим. Специалността “Политическа икономия” бе възприета като ненужно идеологическо упражнение за обучение на специалисти с висше образование, понякога с комичното определение като специалност за подготовка на партийни секретари. Тази ситуация доведе до закриване на специалността, преименоване на катедри, отказ от развитие на политическата икономия в нашата страна като наука.
     В същото време практиката по възстановяване на пазарното стопанство в нашата страна даде много емпиричен материал за размишление, анализи и оценки. Вероятно този болезнен процес можеше да протече по друг начин, ако се прилагаха научни подходи. Но това не бе сторено. Политикономистите с квалификация „марксисти” бяха отхвърлени като специалисти и бяха използвани услугите на чуждестранни консултанти. Като краен резултат се получи не само най-голямото преразпределение на националното богатство през цялата българска история, но и един много съществен епилог – стопанските и политическите структури се срастнаха в едно цяло. Вече не е възможно в нашата страна да се осъществява стопанска дейност в национален или регионален мащаб без благословията на политическите структури на национално или местно равнище. Или ако се изразим с терминологията на „марксистката” политическа икономия, България извървя пътя от „държавно-монополистичен социализъм” към „държавно-монополистичен капитализъм”.
     Но изминалите години потвърдиха историческата истина, че науката не бива да бъде оцветявана по идеологически признак, че политическите възгледи не могат да бъдат отъждествявани с партийни възгледи за ръководната роля на една партия. Не може да се отхвърля политическата икономия като наука в смисъла, който се влага в континентална Европа (предимно във Франция, Италия, Испания като икономическа наука), както и нейното възприемане (предимно в САЩ) като икономическа наука, тясно свързана с политологията. Българската практика изисква от политическата икономия научни подходи за по-нататъшно развитие на пазарното стопанство.
     В този смисъл възникват проблемите:

-	от каква гледна точка може да се интерпретира науката политическа икономия, къде е нейното място в общонаучния релеф на науката в началото на 21 век ?
-	как съвременният етап на развитие на стопанството се отразява върху нейните цели, обект и предмет на изследване?
-	какви са потребностите на българското стопанство за развитие на политическата икономия?

ЗА ПОДХОДА КЪМ ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ
     Всяка една наука развива както своя обект, така и своя предмет на изследване в зависимост от конкретните етапи в развитието на стопанството, в противен случай, както казват философите, тя престава да бъде наука. В исторически план политическата икономия е възприемана като икономическа наука, която осъществява интердисциплинарни връзки с политологията (отношенията стопански субекти – държава; разпределение на доходи – справедливост, солидарност, свобода), психологията (маржиналисткия подход в икономическата наука), история на техниката (производителност на труда – развитие на машинната индустрия). Списъкът може да бъде продължен. Най-същественото от тези интердисциплинарни връзки на политическата икономия е прилагането в собствените изследвания на резултати, взети от други науки.
     Срастването на стопанските и политически структури не само в нашата и други страни, но и на равнище международни икономически интеграционни групировки като факт от действителността, изисква теоретичното осмисляне не само на интердисцииплинарните движения между политическата икономия и другите науки, но и нов синтез – между икономическата наука и политологията. Тази необходимост е отразена и в някои учебници по икономическа теория [напр. в 1,7 и 8], а също и от Робърт Гилпин в неговата монография посветена на глобалните аспекти на политическата икономия [3]. Следва да се подчертае, че тези тенденции не бива да се свързват с механично възприемане на наименованието на науката политическа икономия като съставена от две понятия “политическа” и “икономия”.
     Потребностите на практиката налагат да се формират теоретични основи за развитие на политическата икономия съобразно съвременният етап от развитие на стопанството. Такава възможност дава определянето на политическата икономия от гледна точка на общата теория за стопанството (ОТС), която може да бъде конструирана чрез прилагането на различни философско-методологически подходи - като система от графи на отделните науки, като система от научни теории с единен формализиран език, като репрезентация на науката (историческа епистемология), като научно-изследователска програма, като система от знаци на стопанството, като стопански мимезис на обществото, като метатеория с основно протоколно твърдение (поведение на стопанските субекти).
     В по-нататъшното изложение ОТС ще бъде възприемана като метатеория, обединяваща всички науки, изследващи стопанството. [5] Обектът на изследване на общата теория за стопанството са науките, които изследват стопанството, а предметът – поведението на стопанските субекти. Действията на стопанските субекти, които се възприемат от останалите субекти като поведение, се основават на тяхната ценностна система, която определя мотивите на поведението. Следователно изследването на ценностите на стопанските субекти е централен проблем в общата теория за стопанството. Затова стопанската аксиология е обща методология на ОТС. От гледна точка на аспектите на общественото развитие стопанската аксиология описва ценностната система на стопанските субекти като съвкупност от религиозни, социални, икономически, политически, етически, естетически, правни и екологични ценности. Всяка от тези групи ценности се изучава от частни по отношение на общата методология на ОТС науки: икономическите – от икономическата аксиология, политическите – от политическата аксиология и т.н..
     Главната цел на ОТС е да формулира средствата за анализ, оценка и предвиждане поведението на стопанските субекти чрез изследване на тяхната ценностна система. Отделните науки по различен начин анализират поведението. Това е най-голямото предимство на общата теория за стопанството, защото многообразието на гледните точки рисува една пълна картина на ценностите на стопанските субекти като мотив на поведението, а като следствие на това решение - възможност за анализ, оценка и предвиждане поведението на различните стопански субекти, на техните конкуренти, клиенти и контрагенти. Ценностната система на стопанските субекти трябва да бъде балансирана от гледна точка на избраните ценности-цели пред развитието на обществото. Това означава баланс и между икономическите и политическите ценности като елементи на тяхната ценностна система, но също така и формиране на научна теория, която да изследва и да дава препоръки за този баланс.
     В по-нататъшното изложение ще се направи опит да се защити следната работна хипотеза: от гледна точка на общата теория за стопанството политическата икономия е една от многото науки, изследващи общ обект – стопанството, която е формирана на основата на дисциплинарните движения в ОТС и с общата теория за политиката, властта и държавата (политологията) върху основата на две частни методологически теории – икономическата аксиология и политическата аксиология.
     От тази гледна точка може да се формулира целта на доклада – да се определи мястото на политическата икономия в релефа на общата теория за стопанството и връзката с общата теория за политиката, властта и държавата. Обектът на изследване е политическото и икономическо поведение на стопанските субекти, а предмета – дисциплинарните движения при формиране на политическата икономия като наука.

ПРЕДМЕТНА ОБЛАСТ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ
     Във философията отдавна е формирана аксиологията като наука за природата на ценностите, тяхното място в реалността, за структурата на ценностния свят. Ценностите можем да формулираме като човешко, социално и културно значение на явления, вещи, процеси в действителността за отделните субекти или групи от тях. От гледна точка на обекта на изследване на философията (Фиг.№1), се формира аксиологията на стопанството като философска теория, която създава основите на системата от ценности за стопанските субекти. Аксиологията на стопанството, въведена в системата на общата теория за стопанството е стопанска аксиология, която има фундаментално значение за обяснение на поведението, тъй като обхваща цялостно системата от всички ценности на стопанските субекти (включително икономическите и политически ценности).
     Фиг.№ 1.



     Системата от ценности на стопанските субекти може да бъде структурирана на различни равнища – домакинство (вкл. домакинствата като съвкупност), предприятие (вкл. предприятията като съвкупност), а също и от гледна точка на техните функции на пазара – като продавач, купувач, посредник (и техните съвкупности в мащаба на националното стопанство). Така структурирана, системата от стопански субекти може да бъде описана и с тяхната ценностна система. Без да бъдат стопански субекти, но със стопански функции, са различните държавни структури – парламент, правителство, държавни и общински органи и т.н. Те също могат да бъдат описани чрез система от стопански ценности като мотиви на тяхното поведение.
     Фиг.№ 2.



     Икономическата аксиология в рамките на ОТС (Фиг.№ 2) се формира на основата на междудисциплинно движение между стопанската аксиология и икономическата наука. Тя изследва системата от икономически ценности на различните стопански субекти като съставна част от стопанските ценности. Следва да се направи уговорката, че понятието "ценност" е различно от понятията "стойност" и “цена". Тези понятия ние добре познаваме от “Капиталът” на Маркс. Но за съжаление всички преводи са правени от руски език, а не от немски, затова не са отразени точно Марксовите понятия. Затова и до сега в българската научна литература понятията “ценност”, “стойност” и “цена” не са експлицирани дори и в смисъла, който влага Маркс. Ценността е обобщаващо понятие за интересите, потребностите, нуждите, желанията и стремежите на стопанските субекти, формирани от субективни и обективни фактори, изразяващи значението, което придава субекта на дадено явление или процес.
     Фиг.№ 3.



     Политологията е обща теория за политиката, властта и държавата [6, с.7], в която на интердисциплинарен признак е формирана политическата философия (Фиг.№ 3). В политологията е формирана и добре развита политическата аксиология, като междудисциплинна наука между аксиология на политиката и политическата философия.
     Фиг.№ 4.



     Чрез горната схема (Фиг.№ 4) можем да определим и предметната област на политическата икономия като междудисциплинна наука между политологията и икономическата наука. Междудисциплинните движения се основават на синтеза между политическата аксиология и икономическата аксиология.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ
     Главна цел на политическата икономия е устойчиво балансиране на политическите и икономически ценности от гледна точка на избраните ценности-цели пред общественото развитие. Нужен е баланс на политическите и икономически ценности на стопанските субекти, обществото, държавата, политически партии, социални групи и движения. Устойчивостта на баланса трябва да се постига:

-	във времето – в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;
-	при изменение на факторите за формиране на ценностната система (вътрешни и външни фактори);
-	при изменение на избраните ценности-цели пред общественото развитие (в съответствие с етапа на развитие на обществото и в частност на стопанството).

     Подцелите (задачи) на политическата икономия можем да декомпозираме най-малко в три основни      направления:

-	в областта на класификацията и измерването на политическите и икономически ценности;
-	в областта на определяне съответствието между политическите и икономически ценности и избраните ценности-цели пред развитието на обществото;
-	в областта на измерване и оценяване степента на устойчивост на баланса на политическите и икономически ценности.

     Обект на изследване на политическата икономия са политическите и икономическите ценности на стопански субекти, държавни органи, социални групи, партии и движения. Предмет на изследване е баланса на политическите и икономически ценности от гледна точка на ценностите-цели на развитието на обществото.
     Методологията на политическата икономия се основава на методите на аксиологията като философска наука, стопанската аксиология, политическата аксиология и икономическата аксиология. На това основание се разработва параметричното описание на политическите и икономически ценности с цел измерване, анализ, прогноза и средствата за постигане на устойчив баланс.

ЦЕННОСТИ-ЦЕЛИ ПРЕД ОБЩЕСТВОТО
     Главна характерна черта на съвременният етап на развитие на стопанството е развитие на високотехнологично стопанство, в резултат на което дори се появи термина „нова икономическа революция”. В последните години този етап се определя още като „постиндустриално стопанство”, „информационно стопанство”, „икономика на знанието (под икономика се подразбира в случая обект на изследване, а не наука)”. На тази основа се извежда необходимостта да се развива „нова политическа икономия”, „икономика на знанието (под икономика тук се подразбира наука, а не обект на изследване)”, „икономическа теория на иновациите” и т.н.
     Във всички съвременни изследвания и научни хипотези, свързани с новия етап на развитие на стопанството, директно или косвено се обобщава, че в основата на напредъка са новите научни и технологични продукти. А те са узаконени като обекти на интелектуалната собственост. В тази логика на разсъждения следва, че източникът на богатството на народите в съвременния свят вече е интелектуалната собственост, а не земеделието, търговията или производството.
     Основен проблем пред обществения избор вече не е какъв тип стопанство да се развива от гледна точка на неговата организация (централно управлявано или пазарно), а от гледна точка на неговото технологично равнище (нискотехнологично или високотехнологично стопанство). Последните 8-10 години са показателни за решаването на проблема за обществения избор в Европейския съюз - бе разработена т.нар. Лисабонска стратегия, която в началото през 2000 г. предвиждаше ЕС да се превърне в световен технологичен лидер до 2010 г. . В последствие бяха добавени целите относно трудовата заетост и устойчиво развитие. На тази основа в Германия бе издигната идеята за „ново социално пазарно стопанство”, която да замени следвоенната концепция за социалната държава, благодарение на която германското стопанство се възстанови в кратки срокове, но е непригодна в нашето съвремие. В ЕС Лисабонската стратегия се развива непрекъснато, освен традиционните вече рамкови програми за научни изследвания, се формират клъстери и технологични платформи по браншове като неправителствени организации, изразходват се огромни финансови средства за развитие на науката и технологиите както на равнище ЕС, така и на правителствено равнище; разработват се проекти за споделяне на риска при кредитирането на науката и иновационната дейност на корпорациите, средните и малки предприятия; предприемат се различни инициативи за развитие на научната и технологична структура. Страните-членки на ЕС са длъжни да разработват и изпълняват свои национална научна стратегия и национална иновационна стратегия. Това е основата, върху която се формираха новите ценности-цели пред общественото развитие в ЕС през последното десетилетие.

КАКВО СЕ ОЧАКВА ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ В БЪЛГАРИЯ?
     Водени от темата на нашата конференция, нека все пак да не забравяме, че каквито и концепции да предлагаме и спорове да водим, всичко това ще става не за да задоволим нашето вродено научно любопитство, а за да конструираме концепции, които са нужни не толкова на света, колкото на България, на българското стопанство. За наше утешение би следвало да си припомним и факта, че най-върховите постижения в икономическата наука са създадени за обслужване на конкретни потребности на конкретна държава, и след като са били утвърдени в практиката на съответното национално стопанство, те биват признати и от световната научна общност.
     Съвременното състояние на българското стопанство можем да характеризираме с една обща черта – изостанало технологично равнище на производството и произвежданата продукция. Това е причината за „видимия” проблем на българските предприятия – ниска степен на конкурентноспособност с всички произтичащи от това последици. Това е главното предизвикателство пред науката политическа икономия от гледна точка на българската практика.
     Както бе посочено, главна цел на политическата икономия е устойчиво балансиране на политическите и икономически ценности от гледна точка на избраните ценности-цели пред общественото развитие. За да бъде постигната тази цел е видно, че е нужно формулиране на ценностите-цели, което е предварително условие за постигане на желания баланс между икономически и политически ценности. Следователно една от най-актуалните задачи пред политическата икономия е да се инициира обществен дебат относно ценностите-цели пред развитието на българското общество. Но като че ли ние сме обезкуражени да разискваме тези въпроси, защото политиците са глухи за дискусия по основният въпрос: какъв тип пазарно стопанство да развиваме – нискотехнологично или високотехнологиично. В началото на възстановяването на пазарното стопанство се дискутираше главно по проблема централно управлявано или пазарно стопанство, после – свободно или социално пазарно стопанство, след това – малко или много държава в стопанския живот и т.н. Какви ли не доводи се привеждаха в общественото пространство при тези дискусии, вкл. дясна и лява платформа, центристка политика, либерална политика и т.н. Но основният обществен дебат все още не се е състоял. Ние можем да предложим тази обществена дискусия, като изхождаме от тенденциите в съвременното стопанство и да убедим представителите на избирателите в нашата страна, че е нужно по-скоро да се направи избор – дали България ще се развива като високотехнологична държава или ще се задоволим със сегашното си състояние на технологичен аутсайдер.
     Друга непосредствена задача е развитието на политическата и икономическата аксиология чрез разработване на класификацията на политическите и икономическите ценности (в бъдеще доведена до създаване на тезаурус) и тяхното параметрично описание. Това е нелека научна задача, изисква усилия на големи научни колективи, обединени на проектен принцип, но в света е натрупан достатъчно опит и теоретични конструкции.
     Тази класификация на ценностите трябва да бъде изградена върху основата на постигането на ценностите-цели пред общественото развитие. В конкретния случай това означава да се формира ценностната система в условията на високотехнологично стопанство на неговите различни равнища – макро, микро, териториално ниво, обвързани с ценностите-цели на ЕС за постигане на технологично лидерство.
     Политическата икономия трябва да разработи технологията за постигане на устойчив баланс между политически и икономически ценности съобразно избраните ценности-цели за развитие на обществото. Установяването на този баланс на ценностите ще реши и постигането на финалните ценности на българското общество – благоденствие и цивилизационен напредък.


Литература

1. Бар, Р., Тьолон, Фр. „Политическа икономия”, т.1, изд.”Кама”, С., 2002 г.
2. Бекярова, К., Велев, Б., Пипев, И. „Икономически теории”, Изд.къща „Хермес”, Пловдив, 2006 г.
3. Блауг, М. „Методология экономической науки”, Москва, 2004 г.
4. Гилпин, Р. „Глобална политикономия”, Изд. Дамян Яков, С., 2003 г.
5. Колев, Ц. „Основания на общата теория за стопанството”, Научни трудове на УНСС, т.1, 2005 г.
6. „Политология”, колектив, УИ “Стопанство”, София, 2001 г.
7. Dahl, D. „Volkswirtschaftslehre”, Wiesbaden, 1989
8. Woll, A. „Allgemeine Volkswirtschaftslehre”, München, 1990


Към началото на документа
Към публикации
Начало