ЗА КЛАСИФИКАЦИЯТА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА НАУКА

Доц. д-р Цветан Колев (доклад от 2008 г.)
     JEL В41, А12

     От началото на 70-те години на миналия век интересът към класификацията на науката рязко се усили. Потребностите от епистемологичен анализ на потоците научна информация, тяхната класификация и разработване на огромни бази данни наложиха пространни изследвания за системното подреждане на знанията. Както е видно, това е нужно не само на теорията, но и на практиката. Към това трябва да се добави и обширната дейност на образуваната през 1985 г. Международна федерация на дружествата за класификация (IFCS) от Британското общество за класификация (British Classification Society (BCS) – 1964 г.), от аналогичното в Северна Америка общество (до 1968 като филиал на Британското общество), от Франкофонско общество за класификация (1978), от Японското общество за класификация (1983), от Германското общество за класификация (1977). Организират се научни конференции, издават се научни списания, разработват се международни проекти, нарастват публикациите под формата на научни статии, студии и монографии.
     В нашата страна в областта на класификацията на науката има малко изследвания и почти никакви в областта на икономическата наука. Ако българската практика не поражда потребности за разработване на класификация на науката, то науката е длъжна да поставя най-малкото въпроси. Защото ако не задаваме въпроси, няма да има и отговори.
     За какво може да ни послужи класификацията на икономическата наука?

•	При разработване на научната политика за развитие на икономическата наука, включително прогнозиране на научни проблеми за бъдещо разработване и разкриване на нови научни полета, анализ, оценка и планиране на кадровия научен потенциал
•	При обосноваване на проекти за научни изследвания в областта на икономическата наука за участие в национални и международни програми за научни изследвания, вкл. и в Седмата рамкова програма на ЕС
•	За формулиране на предметната област на конкретно научно изследване и определяне на междудисциплинните и интердисциплинарните движения и зависимости на икономическата наука
•	При разработване на учебни планове и учебни програми в системата на средното и висшето образование, изпреварващо формиране на нови професионални направления и специалности в различните степени на образователната система
•	В библиотечната практика и документалистика – съставяне на каталози и индекси, индексиране на различни езици, систематика на книжните фондове, развитие на бази данни и информационно-търсещи системи
•	В лингвистиката и терминологията – лингвистичен анализ, автоматичен превод, терминологични бази данни, конструиране на тезауруси

     С посочването на тези възможни приложения се очертава и целевата ориентация на настоящият доклад - да се представи обща схема за класификация на икономическата наука и да се предизвика интерес сред колегията за разработване на тази проблематика. Обектът на изследване са науките, които изследват стопанството, вкл. и икономическата наука. Предметът на изследване е системната представа за икономическата наука и нейната връзка с другите науки, изследващи стопанството. Логическата цел е да се потвърди работната хипотеза, че е възможно от гледна точка на общата теория за стопанството [3] да се разработи класификация, която удовлетворява потребностите на теорията и практиката.
     Общоприето е, че науката е система от знания и процесът на тяхното създаване. За да очертаем системата от знания, би следвало да се основем на нейната структура. В по-нататъшното изложение се приема следната работна хипотеза за структурата на системата от знания: тя съдържа три елемента: "наука", "теория" и "научна дисциплина". Кое от понятията е обобщаващо по отношение на другите две понятия зависи от гледната точка спрямо обекта и предмета на изследване и от исторически обусловените процеси на диференциация и интеграция на науките. В този смисъл е възможно науката да се състои от множество теории, а те от своя страна да са структурирани в научни дисциплини; в даден момент от развитието на теорията от нея може да възникне нова наука; научна дисциплина може да се развие като самостоятелна наука; теорията може да обобщи съвкупност от науки или само част от тях, имащи общ обект на изследване (Схема № 1).

Схема № 1



     Наложително е и още едно уточнение. При всекидневната употреба на понятието „теория” се влага двояко значение:
     а) като научно понятие за организиране на научните знания и
     б) като понятие в системата „теория-практика”.
     В първото значение теорията се определя като обширна област на знанието, разкриваща закономерности и закони за функционирането и развитието на даден обект от гледна точка на предмета на нейното изследване. Във второто значение понятието „теория” си използва за съпоставяне на научните знания с практиката, обичайно за проверка на тяхната достоверност и използването им в практическата дейност чрез проектиране на теоретични конструкции за решаване на практически проблеми. В по-нататъшното изложение теорията като научно понятие ще бъде използвано в първото му значение.
     Възприетата по-горе трикомпонентна структура на класификацията определя нейната йерархия – „наука-теория-научна дисциплина”, което предполага, че икономическата наука ще бъде организирана в теории и научни дисциплини. Ще използваме следните шест критерия:
     1. Стопанството като цяло
     2. Структура на стопанството по равнища и сектори
     3. Ресурси на стопанството (фактори на производството)
     4. Институцията собственост
     5. Етапи в развитието на стопанството
     6. Междудисциплинни движения на икономическата наука

     Основанието за избора на първите пет критерия е представата за стопанството като сфера на обществото, структурата на стопанството от гледна точка на мащаба на изследване, стопанската дейност като комбинация от факторите на производството, основната институция в обществото – собствеността и определените от нея правила на поведение, спецификата в развитието на стопанството на отделните негови етапи. От тази гледна точка, икономическата наука можем да структурираме в пет икономически теории, а те от своя страна се структурират в научни дисциплини. Последният критерии описва връзката на икономическата наука с останалите науки, които имат стопанството като общ обект на изследване и подчертава съвременният характер на науката.
     Първата икономическа теория съдържа обичайните научни дисциплини за всяка една наука.
     1. Икономическа теория на стопанството
         (изследване от икономическа наука на стопанството като цяло)
         1.1. Методология на икономическата теория на стопанството (цели, обект, предмет, принципи,                  методи, методика, технология, експериментиране, система на науката – класификация и                  тезаурус)
         1.2. История, теоретични школи и направления
         1.3. Методика и технология на преподаването и на обучението (педагогика и андрагогика)

     Съвременната икономическа наука е структурирана на основата на мащаба на изследването. Обичайно си служим с понятието „микроикономика” за означаване на научната дисциплина, а в същност тя обхваща три научни дисциплини – икономика на продукта, икономика на предприятието и икономика на домакинството. Тук е необходимо да направим уточнение за понятието „учебна дисциплина”, което има съвсем друго съдържание – то може да съвпада с дадена научна дисциплина, но може да обхваща две или повече научни дисциплини и то не само от структурата на икономическата наука. На практика учебната дисциплина „микроикономика” е съвкупност от три научни дисциплини, като приоритет се отдава на продукта и предприятието, но не е развита научната дисциплина икономика на домакинството, в чиято структура е и домашното стопанство. Когато се преподава икономика на продукта, стоките и услугите се поставят под общ знаменател, а те имат различна характеристика от гледна точка на собствеността, продукта под наем почти не се засяга като тематика, а в същото време световната практика показва, че по-голямата част от технологичното оборудване се предоставя на основата на лизингови договори в различни разновидности.
     Следващият списък от научни дисциплини може да ни покаже и релефа на липсващите учебни дисциплини, напр. икономика на обединението от предприятия (икономика на корпорации, концерни, холдинги), както и икономика на транснационалните корпорации, които стопанската практика в България не е предизвикала да се преподават в университетите и висшите училища. Тепърва ще се развива учебната дисциплина „икономика на Европейския съюз”, която в бъдеще вероятно ще измести до голяма степен сега преподаваната учебна диисциплина „макроикономика” (икономика на националното стопанство).

     2. Морфологична икономическа теория
         (изследване от икономическата наука на равнищата и секторите на стопанството)
         2.1. Структура на икономическата наука според обекта, структуриран по равнища на стопанството:

-	икономика на продукта (икономика на продукта като стока, икономика на продукта като услуга, икономика на продукта като продукт под наем)
-	икономика на предприятието
-	икономика на домакинството
-	икономика на обединение от предприятия
-	икономика на общинското (областно, районно) стопанство
-	икономика на националното стопанство
-	икономика на транснационални предприятия
-	икономика на международни икономически интеграционни групировки (напр. икономика на Европейския съюз)
-	икономика на континенталното стопанство (напр. икономика на Европа)
-	икономика на световното стопанство

         2.2. Структура на икономическата наука според обекта, структуриран по сектори и икономически                  дейности в стопанството:

-

икономика на сектора (икономическата дейност) – съгласно Национална класификация на икономическите дейности НКИД-2003 на Националния статистически институт на Република България (А. Селско, ловно и горско стопанство; В. Рибно стопанство; С. Добивна промишленост; D. Преработваща промишленост; Е. Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода; F. Строителство; G. Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството; H. Хотели и ресторанти; I. Транспорт, складиране и съобщения; J. Финансово посредничество; К. Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги; L. Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване; M. Образование; N. Здравеопазване и социални дейности; O. Други дейности, обслужващи обществото и личността; P. Дейности на домакинства; Q. Екстериториални организации и служби).

     Изследването на факторите на производството, макар и вече обхванати в научната дисциплина икономика на предприятието, следва да се обособят в отделна теория поради тяхната специфика и значение за осъществяване на стопанската дейност. Към това основание е нужно да добавим огромната промяна в стопанското развитие на обществото, което предизвика нови фактори на производството, освен класическите, допълнени в края на 19 и началото на 20 век с фактора предприемачество, който през втората половина на миналия век се оформи като управление. Технологичната революция през втората половина на 20 век, развитието на комуникациите през последните 30 години и ролята на обектите на интелектуалната собственост като източник на богатството на народите очертаха и съвременните потребности от тяхното изследване като фактори на производството, които носят дооход не само на техните собственици, но и на предприемачите, които са ги наели като факторна услуга. От този аспект в рамките на тази теория се формират седем научни дисциплини.

     3. Икономическа теория на факторите
         (изследване от икономическата наука на ресурсите като фактори на производството)
         3.1. Икономика на труда
         3.2. Икономика на природните ресурси
         3.3. Икономика на капитала (вкл. финанси като теория)
         3.4. Икономика на управлението
         3.5. Икономика на технологията
         3.6. Икономика на телекомуникациите
         3.7. Икономика на обектите на интелектуалната собственост (като фактор на производството)

     Върху основата на собствеността се изграждат не само правилата в стопанския живот на обществото, но и ценностната система на стопанските субекти. Собствеността е най-важната и съществена част от организацията на стопанството като сфера на обществото. Поради тази особеност на институцията собственост, би следвало да се разработят научни дисциплини, отговарящи на различните форми на собственост, класифицирани според българското законодателство. Ако се вгледаме в списъка на изброените по-долу научни дисциплини, лесно можем да определим степента, в която е развита теорията и обучението, напр. едва сега започваме да развиваме една изключително важна научна дисциплина – икономика на недвижимата собственост. Тези проблеми в нашата страна са разработвани най-вече от юридическата наука на основата на чуждестранните знания и опит и отчасти на българското обичайно право. До преди двадесетина години икономическата наука чрез политическата икономия като междудисциплинна наука, формирана чрез синтез с политологията [4], бе разработила на широка основа, чрез множество научни монографии, учебници и дисертации, икономическите проблеми на собствеността в условията на централно управляваното стопанство. Сега подобни изследвания са рядко явление, спорадично се появяват в отделни учебници. В същото време българската практика изпитва огромна нужда от теоретични модели и тяхното проектиране в стопанската дейност. В българските нормативни актове и съдебната практика в тази област има куриози, достойни за присмех, но жалкото е, че тази действителност обезкуражава българските и чуждестранни предприемачи, и то в условията на членство на нашата страна в Европейския съюз.

     4. Икономическа теория на собствеността
         (изследване от икономическата наука на собствеността като стопанска институция)
         4.1. Според формите на собственост от гледна точка субекта на собствеността:
                 - икономика на собствеността на граждани
                 - икономика на собствеността на юридически лица
                 - икономика на държавната собственост
                 - икономика на общинската собственост
         4.2. Според формите на собственост от гледна точка на тяхното предназначение:
                 - икономика на публичната собственост
                 - икономика на частната собственост
         4.3. Според форми на собственост от гледна точка мобилността на обектите на собствеността:
                 - икономика на недвижимата собственост
                 - икономика на движимата собственост
         4.4. Според формите на собственост от гледна точка спецификата на обекта на собствеността:
                 - икономика на интелектуалната собственост
                 - икономика на поземлената собственост
                 - икономика на собствеността върху капитала
                 - икономика на собствеността върху продукта

     Съществена част от икономическата наука са изследванията в областта на различните етапи на развитие на стопанството. Основание за това е твърдението, че няма добри или лоши концепции в областта на икономическата наука, практика и политика, а само концепции, които са съобразени с даден етап от развитието на конкретното национално стопанство (а защо не и на ниво предприятие) и дават добри резултати, и концепции, които не отговарят на съответния етап от развитие на стопанството и затова тяхното приложение дава лоши резултати. От тази гледна точка е необходимо да се изследват различните етапи, очертани от стопанската история, както и различните концепции, изследвани от историята на икономическата наука. В по-нататъшното структуриране са посочени само три научни диисциплини, но те могат да бъдат и много повече, в зависимост от приетата периодизация за развитие на стопанството. Този критерии би могъл да бъде допълнен и с икономически теории за различните видове стопанство, ако ги приемем за етапи – напр. икономика на централно управляваното стопанство и икономика на пазарното стопанство, икономика на военно-временото стопанство и икономика на мирновременното стопанство и т.н. Изброените три научни дисциплини до голяма степен касаят е тематиката на нашата научна конференция. Това, което сега развиваме и преподаваме е в същност икономика на индустриалното стопанство. Напълно неразвита е икономиката на високотехнологичното стопанство, сега започваме да развиваме икономика на глобализираното стопанство. Дали това са отделни научни идсциплини или теории, в случая това е въпрос на класификация, по-същественото е, че практиката изпреварва развитието на науката и обучението.

     5. Икономическа теория на стопанските етапи
         (изследване от икономическата наука на различни етапи в развитието на стопанството)
         5.1. Икономика на индустриалното стопанство
         5.2. Икономика на високотехнологичното стопанство
         5.3. Икономика на глобализираното стопанство

     Един от определящите критерии за класификация на икономическата наука е нейната връзка с други науки в рамките на общата теория за стопанството. Изложението би било много пространно, ако се очертаят поне контурите на междудисциплинните и трансдисциплинните (интердисциплинарни) движения. Следващият списък от научни дисциплини посочва основните движения на икономическата наука с другите науки, но в никакъв случай не е изчерпателен до степен, която би позволила съставянето на цялостния релеф на движенията. От тази гледна точка със сигурност може да се твърди, че бъдещото развитие на икономическата наука (както всички науки) е свързано с изграждане на „мостове” към други науки. Един от най-представителните примери за това е синтезът между икономическата наука и психологията, на тази основа е формирана маржиналисткия подход и икономическият начин на мислене в практиката. Пределните величини в икономическата наука са фундамента на съвременната представа за стопанския живот. Те са вградени във всички учебни дисциплини, свързани по един или друг начин с икономическата наука. Измина един продължителен исторически период, в който практиката показа, че икономическата наука не може да решава практически проблеми, ако не протегне ръка към други науки. Причината се крие в многостанните аспекти на управленското решение. Затова успешните резултати могат да се предизвикат само ако икономическият начин на мислене бъде съчетан с останалите аспекти на стопанското управление. Посочените научни дисциплини могат да послужат и за ориентир както при разработане на тематичната научна политика, така и при актуализирането на съществуащи и формирането на нови учебни дисциплини.

     6. Междудисциплинни движения на икономическата наука
         6.1. Икономическо прогнозиране и планиране
         6.2. Икономическа метрология (измерване)
         6.3. Икономическо отчитане (счетоводство)
         6.4. Икономически анализ и оценка
         6.5. Икономически контрол
         6.6. Икономическо управление
         6.7. Икономическа аксиология
         6.8. Икономическа политика
         6.9. Икономическа социология
         6.10. Икономическа психология
         6.11. Икономическа статистика
         6.12. Икономическо моделиране
         6.13. Икономическа математика
         6.14. Икономическа география
         6.15. Икономическа геология
         6.16. Икономическа климатология
         ............................................................

     Списъкът може да бъде продължен на основата на систематизация на науките, които изследват стопанството като общ обект. Но това предполага да се разработи обширен проект за подробна класификация на науките, в който да участвуват изследователи от различни науки.


     ЛИТЕРАТУРА

     1. Андреев, И.Д. „Теория как форма организации научного знания”, Москва, 1979 г.
     2. Кедров, Б.М. „Классификация наук”, т.1, М., 1961 г., т.2, 1965 г.
     3. Колев, Ц. „Основания на общата теория за стопанството”, Научни трудове на УНСС, кн.1/2005 г.
     4. Колев, Ц. „Политическата икономия в системата на общата теория за стопанството”, доклад на          Юбилейна научна конференция „Политическата икономия: минало или бъдеще на икономическата          теория”, Варна, май, 2007 г.
     5. „Философия на науката”, Антология, София, 1999 г.


Към началото на документа
Към публикации
Начало